Изминаха 16 години от най-великия мач на Черно море в Европа. На този ден през 2008-а ?моряците“ завършиха 2:2 като гости на Щутгарт, след като водеха с 2:0 до 83-тата минута, и така останаха на 7 минути от влизане в групите на УЕФА, сега Лига Европа.
Варненският тим повежда с 2:0 след голове на рожденика Йордан Юруков в 47-ата минута и на Георги Илиев след изумително изпълнение от фаул в 79-ата, но домакините вадят невероятен късмет и се добират до скъпоценното равенство с късни голове.
В 83-тата минута Хицълшпергер намалява, а в 90-ата голмайсторът на Бундеслигата Марио Гомес изравнява с глава. Гомес вкарва общо 3 гола в двете срещи, след като преди това се разписва два пъти при 2:1 за своите в София.
Капитан на Черно море на ?Мерцедес Бенц Арена“ е Станислав Стоянов, който бе потърсен от www.multibisnis.com, за да припомни как се е стигнало да уникалната драма.
Предоставяме ви също мнението на бившия универсален играч, за да може всяко дете в школата на Черно море да знае, че ако е упорито, дисцпилинирано и последователно, и вярва, един ден може да сбъдне футболната си мечта и да играе за родния си клуб в подобни спектакли на терените по Старият континент.
Ето и вълнуващите спомени от онзи епичен двубой на Станислав Стоянов:
?Щутгарт тогава беше сред водещите клубове в Германия и имаше петима национали, така че логично бе фаворит срещу нас. След първия двубой в София обаче разбрахме, че не е толкова страшен отбор, и ние имаме силите и възможностите да изиграем добър мач на неговия терен. В съблекалнята имаше настроение, тъй като и Данчо Юруков бе рожденик, и искахме да го зарадваме, и ако трябва да бъде честен, не сме мислили дали може да ги елиминираме, но имахме нагласата, че можем да им окажем сериозна съпротива и да защитим авторитета на Черно море и българския футбол.
Мога да твърдя, че в тази среща всеки от нас надхвърли максимума на възможностите си, а като цяло в двата мача на най-голяма висота бе левият ни бек Периш.
В Германия бяхме равностойни на Щутгарт, а в много моменти дори и по-активни от тях. Това ни даде и по-голяма увереност и самочувствие, и на почивката, въпреки че бе 0:0, си повярвахме още повече, че е възможно да постигнем позитивен резултат.
След като поведохме с 2:0, аз забелязах, че те бяха объркани и дори имаше някаква паника в редиците им. Ние обаче бяхме тотално изтощени, но Никола Спасов, Бог да го прости, не е давал указания да се прибираме отзад.
Трябваше да опитаме повече да задържаме топката далеч от нашата врата, но в крайна сметка не успяхме и след две центрирания, едното от статично положение, получихме два бързи гола. Може би по-големия опит на германците, включително и турнирен, им помогна да излязат от тази трудна ситуация, в която ги поставихме.
Ако бяхме обаче задържали 2:1 и се бе стигнало до продължения, не съм сигурен дали щяхме да имаме сили да се противопоставим по същия начин, тъй като въздухът вече не ни достигаше.
Горд съм обаче, че имах такова страхотно преживяване и изпитах такива неповторими емоции от нашата игра и постигнатия резултат. И досега като се сетя за този мач тръпки ме побиват, но, разбира се, и съжалението остава, тъй като не ни достигна много малко за исторически успех.
Искам да пожелая на Черно море да докара в България отбор от ранга на Щутгарт, че дори и по-голям, за да се насладим на още незабравими европейски вечери.
Казвам това, тъй като нашият отбор и през този сезон под ръководството на най-добрия футболен специалист в България Илиан Илиев отново се представя на високо ниво и демонстрира постояноство, и ако продължава по същия начин и не се намесват странични фактори, най-нормалното нещо ще е другото лято пак да играем в Европа“.
