Бившият наставник на ЦСКА и на националния тим на България, Пламен Марков, даде ексклузивно интервю за сайта www.multibisnis.com. Той сподели гледната си точка за процесите при ?червените“. Според него назначението на Александър Томаш е позитивна стъпка, но феновете ще са доволни единствено при силни резултати.
Марков не пропусна и да коментира цялостното състояние на родния футбол. Специалистът изтъкна, че дори и настоящият тим да постигне някои добри резултати, те ще бъдат с нетраен характер. Легендата подчерта, че от 30 години няма никакъв фокус от родните клубове върху развитие на български играчи.
Здравейте, господин Марков! В ЦСКА началото на сезона беше тежко. На какво отдавате тези 5 загуби от 6 мача?
– Няма друг начин за обяснение, освен с представянето на играчите и отбора, като цяло. Какви са причините? Аз си ги обяснявам с липсата на достатъчно качество в отбора.
Като че ли цареше един хаос в клуба – забавени трансфери, грешна преценка за наставник..
– Трудно е да се даде експертна оценка от моя страна, защото не съм в кухнята. Наблюдавам резултатите с интерес, по обясними причини, но не мога да отговоря точно на този въпрос, защото не съм запознат с начина на процедиране. Най-вероятно причините са комплексни и са свързани със смяната на собствеността, с новия треньор, от спортно-техническа гледна точка, с качеството на играчите, които са били вземани и с чисто организационни въпроси, които касаят цялостното развитие на клуба. Всичко това със сигурност оказва влияние и на представянията на терена.
Какво Ви е мнението за назначението на Александър Томаш?
– Мненнието ми е, че това е един треньор, който показва с резултатите си от последните години голямо развитие. Той е сред най-качествените в родния професионален футбол. Надявам се, че с опита си и наличието на настоящата пауза за националните тимове ще успее да направи нужните корекции, които да донесат по-положително представяне като резултати. Клубът има нужда от добри резултати за самочувствие, играчите да повярват в себе си и да продължат към следващи цели.
Знаем, че Томаш е бивш кадър на ЦСКА. Оптимист ли сте, че един истински цесекар е начело на кораба, така да се каже?
– Да, за качествата му говорих вече. Хубаво е, че той е от ЦСКА, но това не е определящо с оглед на бъдещите резултати, не дава никаква гаранция.
Може ли тази треньорска фигура да обедини феновете на ЦСКА в по-голяма степен отколкото в предишни случаи?
– Феновете на ЦСКА се обединяват само от добри резултати. Нищо друго не помага. И през годините е имало негативни емоции при други треньори, които са доказали през годините името си като футболисти и треньори у нас и в чужбина. Феновете ще бъдат зарадвани само от победи на терена.
Позитивно ли е, че начело на Левски, Лудогорец и ЦСКА своят български наставници?
– Безспорно е радващо, но ще е по-радващо, ако има и повече български играчи в споментатите от Вас отбори. Ако това се случи, това ще покаже тенденция към цялостно подобряване на родния футбол. Понастоящем виждате, че водещите ни отбори имат 1-2-ма българи в съставите си, заедно с купища чужденци със силно съмнителни качества.
Защо детско-юношеският футбол е все така пренебрегвана тема у нас?
– Това е толкова обстойна тема, която наистина си заслужава да се обсъди. Факт обаче е, че ръководителите на българския футбол не се интересуват от подобни въпроси. Ако беше по друг начин, то щеше да се акцентира на развитието на школите, на даването път на млади кадри и създаването на добри футболисти, които да помогнат и на клубно и на национално ниво. Виждаме, че вече 30 години нищо подобно не се случва и в крайна сметка решават тези, които дават парите. Те са в правото да определят начина на развитие на клубовете и политиката на водене на нещата.
Виждаме серия от трансфери в последната секунда за ?червените“. Нож с две остриета ли е подобен ход?
– Естествено. Факт е обаче, че водещите тимове в България от години прилагат този метод. Какви са резултатите? В живота всичко се измерва в резултати. Ако се беше случило нещо невероятно с такава стратегия, то всички щяхме да я приемем. Други отбори, с по-скромни възможности и разчитайки на български играчи, постигат едно прилично ниво в сравнение с клубовете, които разчитат главно на чужденци. Става дума за Славия и за други във времето, които затвърдиха този модел. Инвестират се доста по-малко средства, но резултатите далеч не са лоши.
Да погледнем и към националния отбор. Започват мачовете от Лигата на нациите. Реалистично ли е да гоним първото място в тази група?
– Хубаво е, че треньорът поставя такава висока цел, защото това дава мотивация на играчите и показва по-високи амбиции. Друг въпрос е дали те са реалистични. Не мога да съм категоричен в преценката си. Мога обаче да кажа, че докато клубният ни футбол не излъчи футболисти и не им даде възможност да се развиват на Запад, то не може да очакваме постоянство в националния отбор. Ще гледаме спорадични успехи. Ако другото, което споменах, се случи, това вече ще е сериозна предпоставка за наличието на трайно силен национален тим.
Логично е да бъде така, другото е в сферата на пожеланията. Аз също, като българин и като човек, който през годините е дал своето на клубно и на национално ниво, силно желая добри и красиви игри на националния тим, но това няма как да се случи. Желанията към момента са по-големи от възможностите.
Прави ли БФС достатъчно, за да се сбъднат тези желания?
– То няма и как да направи кой знае какво. Необходим е много сериозен разговор дали гоним развитието на бизнес проекти, или изграждането на национална стратегия за развитие на българския футбол. Когато това нещо се подложи на обсъждане сред специалисти и деятели и се намери консенсус, тогава може да говорим за успехи. За момента това има пожелателен характер, но е нещо важно. Ако във всеки отбор има по 10 чужденци в отбора, то за какъв национален отбор може да се говори?
Не става дума да има задължителен характер на едно подобно виждане, но е важно да се развиват български играчи и да им се дава шанс в професионалния футбол. Дали това ще става посредством финансови стимули от БФС към клубовете, което да ги подтикне в тази посока, или по друг начин, то важен е крайният резултат. В момента просто няма необходимата бройка български играчи. Виждаме, че Илиан Илиев се опира главно на състезатели, които играят зад граница, защото няма водещи фигури във водещите тимове у нас.
Става още по-сложно, когато и легионерите не играят в своите тимове. Затова казвам, че дори и да видим някакви резултати, то те не са трайни. Не могат да бъдат мерило за това, че българският футбол е тръгнал в правилна посока и че ще видим нещо по-различни в близкото бъдеще.
